ПЛАН ЗА

ПРЕВЕНЦИЯ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО

2009 – 2013

(СЕВЕРОЗАПАДЕН РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – РЕГИОН ЗАЙЧАР, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ)

ЕФЕКТ – СОЦИАЛЕН, ЕКОЛОГИЧЕН, ИКОНОМИЧЕСКИ, ИНФРАСТРУКТУРЕН

Икономическата ефективност на трансграничния пункт се базира на товаропотока, който ще се реализира през отделните сезони на годината. Този товаропоток води след себе си редица митнически такси, които носят икономическа полза на национално ниво за двете целеви държави.
От своя страна ефектът за местната икономика е следният:

Добре развитата и поддържана пътна инфраструктура осигурява основата за икономическо развитие на страната и предоставя необходимите условия за развитие на пътния транспорт. Липсата на средства, водеща до невъзможност да се изпълнят нормативно определените срокове за поддръжка и ремонт, води до мултиплициране на ефекта на остаряване и значително нарастване на разходите за периодични ремонти и поддръжка на пътните настилки. И в двата района продължава да съществува тенденцията за влошаване на цялостното състояние на пътищата. Състоянието на третокласната пътна мрежа, която е от голямо общинско значение, е изключително лошо и в двете общини, поради факта, че по-голямата част от пътищата не са били ремонтирани през последните 20 и повече години. Имайки предвид факта, че граничният пункт е територия с интензивен пътникопоток, належаща е необходимостта от разширение и реконструкция на участъците от пътната мрежа с най-интензивен трафик, които са изчерпали или са близко до изчерпване на своя капацитет за обслужване на трафика.
Модернизирането и реконструирането на пътната инфраструктура в района на граничния пункт ще насърчи развитието на пътническия, товарен и транзитен транспорт. Подобрената пътна настилка, изградените разширения, възстановената пътна сигнализация и маркировка ще подобрят условията на транспортната мрежа и ще създадат възможности за оптималното й натоварване и съответно извличане на максимална икономическа полза.
Модернизираната пътна инфраструктура ще подобри визията на двете общини и ще привлича повече гости, транзитно преминаващи и туристи, които с преминаването и престоя си ще осигурят повече доходи от обичайна дейност за местното население.

Модернизирането и реконструирането на граничната инфраструктура – сграден фонд, стопански инвентар и оборудване и прилежаща инфраструктура, ще допринесе за превръщането на граничен контролно-пропускателен пункт Брегово и граничен контролно-пропускателен пункт Мокране от чисто пропускателни пунктове в част от европейските транспортни коридори.
Подобрената гранична инфраструктура и улеснената възможност за преминаване през двата пункта чрез по-бърза обработка на пътници и товари ще пренасочи пътници от другите пунктове. Въпреки присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз и падането на граничните бариери, ползването на ГКПП – Видин – Калафат продължава да бъде непредпочитан граничен пункт. Това се дължи най-вече на затрудненото преминаване на р. Дунав – чрез фериботната връзка Видин – Калафат. Липсва регламентирано разписание на пътуващите в двете посоки фериботи, често пъти желаещите да ползват услугата не могат да преминат, поради ограничено място на платформата, въпреки че документите им са обработени и реално са преминали граничния контрол. Завършването на един от най-крупните инфраструктурни обекти не само за България, но и за Балканите като цяло – Дунав мост 2 при Видин – Калафат, все още е неясна дата в бъдещето. Стартирането на проекта беше отлагано няколко пъти, а в момента се отбелязва закъснение в изпълнението му с над 18 месеца. При сегашните темпове на работа не бихме могли да очакваме трансграничното съоръжение да бъде пуснато в експлоатация в следващите 5-6 години. Не на последно място, друга причина за избягването на ГКПП Видин – Калафат и пренасочване на транзитнопреминаващите за Западна Европа пътници към ГКПП Брегово – Мокране е лошото състояние на румънската пътна мрежа.
Отчитайки всички гореизброени фактори в тяхната взаимосвързаност и цялост, трябва да констатираме, че все още голямата част от транзитнопреминаващите за Европа използват българо-сръбската граница при Брегово - Мокране, вместо българо-румънската при Видин - Калафат, въпреки облекчения пропускателен режим между страните-членки на ЕС. Поради тази причина е наложително амортизираната гранична материално-техническа база и нефункционалните условия за осъществяване на граничен и митнически контрол да бъдат модернизирани и приведени в съответствие със съвременните европейски изисквания.
Реализирането на настоящия инвестиционен план ще даде възможност за обосновано увеличаване на пътникопотока през граничния пункт Брегово – Мокране, чрез подобряване на материално-техническата база, работната обстановка и предлаганите бизнес условия. Предлаганите възможности за развитие на бизнес в крайграничните населени места, изградените допълнителни складове и терминали за временно пребиваване на стоки са предпоставка за привличане на инвестиции и съответно генериране на местен доход.

Привеждането на граничната инфраструктура в съответствие със съвременните изисквания и нужди е фактор, обуславящ изграждането в съседните крайгранични населени места на допълнителни складове и терминали за временно пребиваване на стоки.
Предвид на традициите в селското стопанство и в двата региона от една страна е резонна необходимостта от модернизирането на граничния пункт в зона с фито-санитарен контрол. Това ще даде възможност за производство, съхранение, преработка и транспортиране на селскостопански продукти в района на и около граничния пункт.
В крайграничните населени места – общински центрове и прилежащите села могат да бъдат изградени складове и терминали за преработка и съхранение на селскостопанска продукция – грозде, ябълки, домати, краставици, пипер, слънчоглед, царевица, рапица, месо, мляко, яйца и др. Районът има сериозен потенциал за производство на животинска и растителна продукция, но невъзможността за използване на граничния пункт Брегово – Мокране за транзитиране, експорт и реекспорт на селскостопански стоки ограничава пътникопотока и лимитира голяма част от компаниите да използват пункта по пътя си към чуждестранни партньори. Модернизирането на пункта чрез включването на фито-санитарен и животински контрол и изграждането на складови бази за плодове и зеленчуци, млечни и месни продукти ще ориентира много от българските и сръбски компании, както и транзитнопрминаващите през територията на България чужди товарни превозни средства към граничния пункт Брегово – Мокране.
Това ще привлече нови инвестиции в района и ще насърчи развитието на хранително-вкусовата и преработващата промишленост.

За реализирането на настоящия инвестиционен план с предвидените в него реконструкция и модернизация на граничната и пътна инфраструктура ще е необходимо разкриването на временни работни места за местното население от двете общини. За изпълнението на строително-ремонтните дейности ще се наемат квалифицирани и нискоквалифицирани работници и служители от двете страни, което ще съдейства за намаляване нивото на безработица в двата региона.
Привличането на инвестиции, изграждането на допълнителни складове и терминали за съхранение и обработка на селскостопанска продукция, увеличеният пътникопоток ще обуслови нуждата от създаване на нови работни места. От една страна новоразкритите дейности в региона ще имат нужда от обслужващ персонал, а от друга – повишеният трафик и пътникопоток предполага предлагането на повече услуги за преминаващите. Резонно ще е и генерирането на по-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението след увеличените възможности на бизнеса и повишеният пътникопоток.
Увеличението на заетостта и намаляването на безработицата е положителен социален ефект от реализирането на инвестиционния план за трансгранична инфраструктура. Новоразкритите постоянни работни места след въвеждането в експлоатация на реконструираните гранични пунктове и изграждането на необходимата бизнес инфраструктура в крайграничните населени места има директен принос към нивата на безработица в двете общини. По този начин се увеличава доходите на местното население, повишава се покупателната им способност и се подобрява благосъстоянието на региона като цяло.
С оглед на увеличения трафик по направлението България – Сърбия през граничен пункт Брегово – Мокране можем да приемем, че новоразкритите работни места ще са финансово устойчиви във времето и ще са база за развитието на гореспоменатите сектори, следователно за създаването на допълнителни работни места в бъдеще.

Политиката за опазане на околната среда и на двете държави – България и Сърбия следват основните принципи на Европейския Съюз в тази област: принципът на предпазване от възникване на замърсяване, принципът на превантивност и опазване на околната среда, принципът „замърсителят плаща”, принципът „обществеността има право да бъде информирана” и принципът за опазване на общественото здраве.
Поради тази причина въздействието над околната среда при предвидените инфраструктурни дейности е свързано с вредни емисии във въздуха, замърсяване на водите, използване на морално остарели строителни материали, нарушаване на пейзажа. Мерки за предпазване и намаляване на вредното влияние трябва да бъдат предприети при подготовка на проектите, изпълнението им, използването и поддържането на изградената инфраструктура най-вече в следните аспекти:

Тази политика трябва да даде възможност на двете страни да имат по-добро ниво на инвестиции в основна поддръжка на пътищата, да имат по-добра свързаност със съседните страни и с цялата Европейска транспортна мрежа също така и да развият впоследствие пътния товарен транспорт при по-безопасни условия на работа и с ограничено въздействие върху околната среда.
С цел ограничаване на вредните екологични въздействия от провеждането на мерки за модернизиране на пътната и гранична инфраструктура е необходимо да се проведат комплекс от мерки със задължителен характер за всички участници в проецса.
При проектирането трябва да се извърши ОВОС /Оценка на въздействието върху околната среда/. В ОВОС ще се заложат мерките за рекултивация и съоръженията за пречистване на отпадъчните и дъждовни води в граничния комплекс.
След края на строително-ремонтните дейности изпълнителят трябва да се задължи да рекултивира околните пространства като отстрани всички строителни отпадъци от строителните площадки.

Околната среда все повече се налага като ключово понятие в съвременната индустрия. Природните суровини трябва да се използват разумно, производственият процес не трябва да води до замърсяване на жизнената среда под каквато и да е било  форма, а готовият продукт трябва да отговаря на екологичните изисквания. Иновациите и възобновяемите енергийни ресурси са основа за икономически и социален подем на България в условията на ЕС.
В последните години, намаляването на емисиите на парникови газове и преминаването към използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) се превърна от пожелание към индустриалните нации в бизнес с огромни мащаби. Този ръст бе предизвикан основно от повишаването на цените на класическите енергийни източници, от несигурността, свързана с техните доставки и от обезпокоителните тенденции за настъпващи необратими промени в климата. Тъй като социално-политически фактори сериозно ограничават развитието на ядрената енергетика в редица държави, усилията на тези държави за осигуряване на надеждни местни енергийни източници се пренасочиха към оползотворяването на слънчевата, вятърната и геотермална енергия. Основните стимули, които правителствата предоставят за повишаване на бизнес-интереса към тези технологии, са законодателство, гарантиращо последователност в намеренията за развитие в тази посока, предоставяне на нисколихвени кредити, поддържане на поощрителни цени за изкупуване на този тип енергия и съдействие на инвеститорите при работа с институциите.
Възобновяеми енергийни източници са слънчевата, вятърната, водната и геотермалната енергия, отпадни топлини, енергията от растителна или животинска биомаса, в т. ч. биогаз, енергията от индустриални и битови отпадъци, възобновяващи се без видимо изтощаване при използването им с определена мощност.
Един от некласическите енергийни източници се явява слънчевата енергия, поради своята практическа неизчерпаемост. Потенциалът на слънчевата радиация на територията на България е значителен, но се наблюдават значителни разлики в интензивността на слънчевото греене по региони.  Генерирането на електроенергия от слънчеви фотоволтаици е една съвременна и свръхмодерна възбновяема енергийна технология. Слънчевата фотоволтаика, въпреки бързо падащите цени, остава много зависима от преференциални условия. Идеята за децентрализирано електропроизводство, използващо фотоволтаични електрически системи ще доведе до намаляване на загубите от пренос на електрическа енергия, намаляване на разходите, покриване на нуждите от собствено производство и запазването на екологичния статус на двете общини.
Една от причините да предложим използването на възобновяеми енергийни източници и енергийно спестяващи технологии в настоящия инвестиционен план е именно тази – от една страна да ограничим вредното въздействие върху околната среда, да използваме пълноценно природните ресурси, да подпомогнем решаването на проблема с парниковите газове, което от друга страна намалява разходите за енергопотребление и съответно увеличава благосъстоянието. Планът предвижда при изграждането и модернизирането на граничната инфраструктура всички помещения да бъдат оборудвани със слънчеви колектори, с помощта на които да се генерира евтина енергия и да се редуцират разходите за отопление, осветление и текуща поддръжка.
Друг екологичен ефект, който преследва настоящият инвестиционен план е изграждането на пречиствателна станция за питейни и отпадъчни води, като отпадъчните води ще преминават през съоръжение за първично и биологично пречистване – биоцентрала.
Ще се модернизира водопреносната мрежа, така че да бъдат сведени до минимум загубите при преноса на вода. Всички питейни и отпадъчни води ще преминават през изградената биоцентрала за първично и биологично пречистване, като впоследствие ще могат да се използват по предназначение.
Повишаването на ефективността при водопотреблението е свързано главно с намаление загубите при преноса на вода, изискващо преди всичко ремонт и реконструкция на амортизираната водопроводна мрежа не само в района на двата гранични пункта, но и за двете целеви общини. Освен тази генерална мярка са приложими и други действия от технологичен и организационен характер, водещи до оптимизиране схемата на водоподаване в двете общини. Това разбира се, е препоръка с пожелателен характер, тъй като настоящият инвестиционен план има за цел модернизиране и привеждане на двата действащи гранични контролно-пропускателни пункта – Брегово и Мокране, в съответствие със съвременните технологични изисквания, съобразени със социално-икономическите и екологични нужди на региона.

Една от основните предпоставки за икономически растеж и работни места е да се гарантира, че необходимата инфраструктура като транспортна, енергийна и други е налична и достъпна за бизнеса. Модерната инфраструктура е важен фактор за представянето на много предприятия, предопределяйки икономическата и социална инфраструктура на региона. Инвестициите в инфраструктура особено в региони, които изостават какъвто е случая с повечето малки общини в България е от изключителна важност да се навакса изоставането. Тези инвестиции се подкрепят от структурните фондове на ЕС както и от преференциални заеми от Европейската инвестиционна банка.

Осигуряването на ефикасна, гъвкава и безопасна транспортна инфраструктура е основна предпоставка за икономическо развитие и по-висока производителност, което подобрява перспективите за развитие на региона и опосредства свободното движение на хора и стоки.

Инвестициите в околната среда допринасят към целите на настоящия план за повече работни места и икономически растеж по три начина: те гарантират дългосрочен устойчив растеж, редуцират текущите разходите за опазване на околната среда (разходи за здравеопазване, разходи за чистота и управление на отпадъците, разходи за компенсиране на щети и други), стимулират иновациите и разкриват нови работни места.

Настоящият инвестиционен план предвижда модернизирането и реконструирането на двата гранични контролно-пропускателни пункта в Брегово, Ребуплика България и Мокране, Република Сърбия чрез изграждането на идентични гранично-митнически съоръжения, складови и поддържащи помещения при използване на огледален принцип. От двете страни на границата ще бъдат модернизирани и изградени следните сгради, помещения и съоръжения:

14. Безмитен магазин.
15. Дезинфекция.
16. Рампа.

След изградените гранични, митнически и поддържащи сгради помещения и съоръжения се предвижда изграждането на 5-километрова пътна артерия с 2 ленти за движени във всяка посока. Около нея се предвижда изграждането на  т.нар. “обслужваща и рекреативна зона” - заведения за бързо хранене и почивка, търговски площи, санитарни възли - тоалетни, бани и др.
В зоните на ГКПП Брегово и Мокране ще се обновят и развият дейности, които  да улеснят и подобрят граничния контрол.
Застрахователна и банковата дейност в зоните на граничните пунктове ще се извършва по ред, определен от финансовата администрация на двете страни.
На ГКПП  ще се извършва спедиторска дейност, дейност като митнически агент, възстановяване на ДДС и други дейности, съпътстващи граничния контрол.
В някои страни от Европейската общност митническите складове се разглеждат като антрепозитни понятията "митнически склад" и "режим митническо складиране". В съответствие с националното митническо законодателство, митнически склад е всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия.
"Митническото складиране" е широко използван режим във външнотърговската практика на развитите страни. Тя показва, че "дейността на митническите складове е един от най-успешните инструменти в търговската и фискалната политика, даващ възможност на субектите на търговския оборот за много повече гъвкавост съобразно изискванията и конюнктурата на пазара". Режимът "митническо складиране" позволява да се поставят и съхраняват в митническия  склад чуждестранни и местни стоки. Чуждестранните стоки не се облагат с вносни митни сборове, нито подлежат на мерките на търговската политика, т.е. предоставя се възможност за отлагане на плащането и прилагане на нетарифните мерки за регулиране /квоти, лимити, лицензии/. За местните стоки са предвидени облекчения при поставянето им в митнически склад. По отношение на тях се прилагат мерките като при износ.
Този широко приложим в Западна Европа режим функционира под две форми: митнически икономически режим и режим с отложено плащане. Митническият икономически режим дава възможност на търговците да създават и съхраняват стокови запаси в складовете в изчакване на по-благоприятна пазарна конюнктура /ценова, тарифна и нетарифна/. На търговците се дава свобода да избират дали да "внесат стоките на територията на страната на износа или да ги продават на пазара в страната вносител". Предоставената от режима възможност на търговците за отлагане на плащането им позволява да избегнат някои неизгодни ситуации като отказ от разплащане. Икономисват се и значителни парични средства. 
Чрез въвеждането на митническите складове значително ще се облекчи дейността на търговците, които ги използват. Те могат да отлагат плащането на митните сборове и данъка върху добавена стойност за стоките, вложени за съхраняване до тяхното реализиране.Съществено предимство на режим "митническо складиране" е, че престоят на артикулите в складовете е неограничен .
Режимът "митническо складиране" все още няма достатъчно широко приложение в митническата практика на България и Сърбия, но има значителни възможности за развитие. Това е режим, който реализира широк спектър от ефекти, както за търговците, така и за държавата, тъй като:

С оглед на традициите и потенциала за развитие и на двата региона се предвижда изграждането на система за фито-санитарен контрол на ГКПП Брегово и ГКПП Мокране. В този контекст се предвижда да бъдат построени хладилни складове под митнически контрол за съхранение на хранителни продукти при температура от -25° С до +18° С. Ще се изградят складове за плодове и зеленчуци, за млечни продукти и за месни продукти. Капацитетът на складовете е 10000 тона. Рампата на хладилните камери ще е закрита, предлагйки удобен и лесен подход на автомобили към нея. Сградата позволява директно разтоварване и товарене на пресни и замразени плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти.
Складовете ще се обслужват от гранични фитосанитарни инспектори и ветеринарни лекари.
Функционирането на складовете ще е устроено по начин, позволяващ на митническите органи да осъществяват контрол до всички места, където се съхраняват стоки, с което се изключва възможността за внасяне и съответно за изнасяне на стоки от склада.
В рамките на склада могат да бъдат извършвани всякакъв вид операции със стоките:

Стоките в склада щe са застраховани и денонощно охранявани. Ще има подсигурена сиглално-охранителна техника и радиовръзка към органите на полицията.
Продажбата на дребно на стоки ще се извършва в специализирани магазини за безмитна търговия.
Ще се монтират нови контейнери за твърди битови отпадъци, ще се подменят указателните табели, ще се обнови пътната настилка, маркировка и сигнализация. В дейностите по почистването и облагородяването на зелените площи с приоритет ще се ангажират работници по националните програми за заетост в двете страни.
При изпълнението на строително-ремонтните дейности ще се спазват изискванията на българското и сръбско законодателство за съответствие с екологичните норми. С цел засилване на екологичния ефект от провежданите мерки при модернизацията и изграждането на новите съоръжения ще се предвиди използването на слънчеви панели, които да генерират енергия и топлина за осигуряване на текущата поддръжка на сградите и съоръженията.

Промените през 1990 г. показаха не само мобилната ни изостаналост от Европа, но и тоталното разминаване със световните тенденции. Глобализацията, при която свободното движение на товари и хора заличи границите, даде предимство на тези нации, които бяха съобразили политиката си с тези изисквания - съвременна и сигурна инфраструктура, модерни транспортни технологии, високоскоростен железопътен и автомобилен състав, отговарящ на световния и европейския фрахт търговски и речен флот. Днес тези държави могат да си позволят да преформулират трансевропейските коридори съобразно своите национални интереси.